петък, 6 февруари 2015 г.

Малък принц

Не съм малък принц. А толкова много исках бъда! Да си имам планета - да я гледам, поливам, да я крия и откривам, да я търся сред небето. Да си има свое място нощем до луната.

Да си има няколко луни. Да е чужда за другите, за мен да е позната. Да й говоря, докато я масажирам с голите си стъпала. Да стъпвам в дупките и да се спъвам. Да падам и да я целувам. Да мечтая тихичко на глас, а тя тихо да въздиша. Да танцува - сякаш че за нас. Или поне да се преструва.

Своя малка орбита да си опише. Ще я пазя! От всички метеорити, метеоролози, моногамни астролози. Астронавти, космонавти, въздушни параходи с нафта. Малки плаващи частици и дебели, любопитни птици.

Ще я гледат със бинокъл, с дълги телескопи. Ще я търсят в интернет. А тя ще прави скока от една галактика във друга. И за никого не ще тъгува.

Тя е мъничка планета - свивам я във задния си джоб.

Любовта на малък принц не се купува. Тя е там - една единствена

и пълна със любов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар