Никога не съм знаел как летят птиците. Загребват студения въздух и го спускат по мишниците. Правят въздушен тунел с ръце. Пълзи по перата им. Дали не ги е гъдел?
Ако бях птица, щях да се заливам от смях. Ама понеже не съм и съм си сериозен. Толкова сериозен. Даже малко ми треперят краката. Страх ме е, но не си признавам. А те се носят толкова леко! Със сигурност се усмихват..
Така ме е носила единствено музика. (Освен приятели.) Съвсем сама - на ръце. Когато съм тъмен. Когато не съм. Когато съм жаден, черно-бял. Когато не спя. Дали и птиците сънуват, че летят? Стъпвам по нотите, разпервам ръце, за да стигна двугласните интервали. Вибрират в ръцете ми. Държа ги. На разстояние. А понякога се сливат. От края до началото. В октава. От началото до края.
Ако бях птица,
нямаше да има разстояния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар