С някои хора си заслужава да се сбогуваш. Да направиш усилието на присъствието си. Да подадеш ръка, прегръдка, поглед.. Някои хора заслужават да бъдат изпратени. С целувка, с докосване, с думи. Да дадеш своята капка обич. С една капка хората живеят месеци, години. Пазят спомена от последния разговор така, както човек пази снимките на децата си. Човек не е създаден да бъде отделен. А толкова много му се мечтае! Затваря очи, носи се леко във времето на своето място, на мястото в своето време - на няколко педи от земята.
А след това бавно отваря очи, изтрива капките мечта от клепачите и продължава напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар